Нашата планета Земя, е третата планета в Слънчевата система и има доста и интересни характеристики. Тя е единствената позната планета, която има активна система от тектонски плочи, течаща по повърхността вода и изобилен живот.

За разлика от имената на останалите планети, кръстени на богове от римската или гръцката митология, Земята е получила името си преди поне 1000 години, като резултат на културните разбирания на хората. Трябва да се отбележи, че всеки език си има негово име за планетата – например „Еarth“ на английски, „Тerra“ на португалски, „Аarde“ на холандски. Общото между наименованието й на всички езици е, че значението е почти едно и също – земя или почва.

А ето и малко данни за планетата, която обитаваме:
Радиус: ~6400км.
Гравитация на повърхността: 9,8 м/с2
Период на пълно завъртане около Слънцето: 365,26 земни дни
Период на пълно завъртане около оста: 23 часа и 56 минути
Скорост на въртене около оста: 29,79 км/с
Средна температура на повърхността: 16,85˚С
Наклон на земната ос: 23,45˚
Естествени спътници: 1

От снимката става ясно, че планетата, която обитаваме си има вътрешно ядро, което е твърдо, външно ядро, което е течно, мантия и земна кора. И въпреки, че живеем на земята, не е толкова лесно да вземем проби от вътрешността на планетата – не разполагаме с познат материал, който да издържи на налягането на дълбочина повече от 10 км. И тук на помощ идват геолозите, които са намерили начин, чрез изследване на сеизмичните вълни, породени от земетресения, да научат повече за недрата на планетата. Благодарение на техните изследвания, сега знаем, че вътрешното и външното ядро са изградени предимно от никел, желязо и някакъв по-лек елемент, като сярата. Разликата между двете ядра е, че в следствие на температурата и налягането, тези елементи преминават от течно в твърдо състояние. Мантията е изградена от плътен, но скалист материал – съединения на силикона и кислорода.

За нас, хората, най-важната характеристика на атмосферата е, че можем да я дишаме. Въздухът е съставен от газове – в най-голямо количество азот (78%), кислород (21%), аргон (0,9%) и въглероден диоксид (0,03%). Влажността варира от 0,1% до 3%, в зависимост от местоположението и климата. Наличието на кислород, въглероден диоксид и вода, правят атмосферата на планетата ни уникална в Слънчевата система.
Както става ясно от горната снимка, земната атмосфера е разделена на няколко пласта – тропосфера, стратосфера, мезосфера, йоносфера и екзосфера. Сега, ще ги разгледаме поотделно.

Тропосферата е мястото където се случва естествената конвекция. Естествената конвекция е едновременното движение на въздуха – топлият отива нагоре, а студеният се спуска надолу. Това е процес който по естествен начин пренася топлината от нагрятата повърхност на планетата към по-високите и по студени пластове на атмосферата.

Стратосферата е мястото където се намира озоновия слой – там на височина около 25км. от повърхността, слънчевата радиация бива погълната от озона и азота. Всъщност, не е точно „погълната“ – молекулата на озона се състои от три кислородни атома. Това което ултравиолетовата радиация прави е да разбие азота отново до кислород.

Мезосфера – произходът на думата означава „среден“. Това е най-високият слой на атмосферата, където всички газове се смесват, а не се наслояват от масата им. Тук е и мястото където метеорите изгарят – наричаме ги още „падащи звезди“. Самите метеори преминават безпрепятствено през екзосферата и термосферата, понеже там няма много газове. Но когато навлязат в мезосферата – там вече има достатъчно газове, които да предизвикат триене и да създадат топлина.

Йоносферата е доста интересен пласт от атмосферата – той се разширява и свива в зависимост от това колко енергия поглъща от Слънцето. Името му идва от способността на газовете, които го изграждат, да се възбуждат от слънчевата радиация и да образуват йони, които имат електрически заряд. Това е и мястото около Земята, където йоните взаимодействат със земното магнитно поле, както и със слънчевия вятър. В резултат на това взаимодействие можем да наблюдаваме полярни сияния!
Екзосферата е най-външният слой на атмосферата. Там има газове като водород и хелий, но в доста разредени количества. Няма въздух, който да можем да дишаме и е доста студено!