Юпитер е петата поред планета от Слънцето и носи името на най-могъщият бог от римския пантеон. Той е и най-големият от всички планети в системата ни. Третият най-ярък обект в нощното небе (след Луната и Венера), той е и доста лесен за наблюдение и изследване.
Радиус: ~71492 км
Гравитация на повърхността: 24,8 м/с2
Период на пълно завъртане около Слънцето: 11,86 години
Период на пълно завъртане около оста: 9 часа и 50 минути
Средна температура на повърхността: -108 ˚C
Наклон на оста: 3,01 ˚
Естествени спътници: над 64
Формата на Юпитер е леко сплескана при екватора, поради бързото му въртене около оста. Като добавим и наклона на оста на планетата, може да заключим, че на Юпитер няма сезони.
На снимката по-горе се вижда Слънчево затъмнение от Юпитер, наблюдавано от „Галилео“. Малки частици прах високо в атмосферата на Юпитер, както и праховите частици, които съставят пръстените, могат да се видят от отразена слънчева светлина.
Това, което има, обаче е система от пръстени – не толкова видими като на Сатурн. Основният пръстен е широк около 7000км. и е с дебелина около 30км. От вътрешната му страна е по-малък и не толкова плътен пръстен, който започва малко след атмосферата на планетата. От външната му страна е по-широкият, наподобяващ ореол пръстен, съставен от две зони.
Съставът на атмосферата на Юпитер е подобен на този на Слънцето – предимно водород и хелий. Дълбоко в атмосферата, се повишава налягането и температурата, като се компресира водородния газ в течност. Това прави Юпитер най-големия океан в слънчевата система – океан, от водород, вместо вода. Учените смятат, че на по-голяма дълбочина, може би към центъра на планетата, налягането става толкова голямо, че електроните се изтласкват от водородните атоми, което прави течността електрически проводима. Бързото въртене на Юпитер се смята, че задвижва електрически токове в този регион, генерирайки мощното магнитно поле на планетата. Все още не е ясно дали, дълбоко надолу, Юпитер има централно ядро от твърд материал.
Интересен факт
Най-известната буря в познатият ни космос е „Голямото червено петно“ (Great Red spot). Когато обаче, в края на 2005-та година една друга буря на повърхността му се оцвети в червено, доста бързо беше наречена „Малкото червено петно“ (Red spot Junior). Около два пъти по-малка, тя се е образувала от сливането на три бели, овални бури в периода 1998-2000г. Най-старата от тези три, може да бъде проследена повече от 90 години назад във времето!
