Венера е описвана често като планетата сестра на Земята. Двете си приличат по размер, плътност и химичен състав. При формирането си са били почти неразличими една от друга. Днес, обаче те са толкова различни, колкото две планети могат да бъдат. Докато Земята е свят, където кипи живот, Венера е необитаем ад с плътна, гореща атмосфера, където липсват каквито и да е следи от кислород или вода.

Радиус: ~6052 км.
Гравитация на повърхността: 8,87 м/с2
Период на пълно завъртане около Слънцето: 224,7 дни
Период на пълно завъртане около оста: 243 дни
Средна температура на повърхността: 480 ˚C
Наклон на оста: 177,4 ˚
Естествени спътници: няма

Венера е втората най-близка планета до Слънцето. Орбитата й лежи, почти в същата равнина на земната. Поради това, можем да я видим малко над хоризонта, за около 3 часа преди изгрев или малко след залез. За това и често е наричана „Зорница“ или „ Вечерница“. Тя е и третият най-ярък обект в небето след Слънцето и Луната. Яркостта на планетата, произтича от факта, че тя е силно отразяваща – около 70% от слънчевата светлина, която достига до нея, се отразява от облаците високо в атмосферата й обратно в космоса.

В продължение на години, облаците благодарение на които Венера е видима с невъоръжено око, са затруднявали учените да наблюдават повърхността й. Наблюдавайки движението на облаците й, астрономите са спорили дали едно пълно завъртане около оста й е 24 или 25 дни. С развитието на радарните технологии за наблюдение, установяват, че Венера прави едно пълно завъртане около оста си за 243 дни! Освен това, движението й е ретроградно – обратно на всички останали планети в Слънчевата система и на орбиталната й посока! Изучавайки планетите, астрономите определят “северен” и “южен” полюс, с уговорката, че планетите винаги се въртят от запад на изток. Това означава, че в следствие на ретроградното и въртене, северният полюс на Венера е „под“ а южният „над“ еклиптиката.

Не малко мисии са били изпращани да изследват Венера. Благодарение на събраната през годините информация, сме научили доста. На снимката, може да се види ясно част от повърхността на планетата. В бяло са по-високите региони, докато в синьо са по-ниските (тук синият цвят не е индикация за наличие на вода, както и белият не показва наличие на лед). Повърхността й се оказва сравнително равнинна, без да има изразени тектонски плочи, като на Земята. Кое тогава оформя релефа? На нашата планета, това е (предимно, но не и изцяло) сеизмичната дейност. На Венера без ясно изразени тектонски плочи, това не е фактор във формирането на релефа. Въпреки това, повърхността й гъмжи от вулкани – повечето са от типа на щитовидните. Характерното за тях е, че лавата изригва там където кората е най – тънка. Не се образува кратер, а калдера – образование което се получава, когато изригналата лава се слегне и повърхността се срути.

Атмосферата на Венера се простира на около 80км. височина. Средната температура на повърхността е около 480 ˚C. Днес можем да различим три пласта облаци, разположени на приблизително 45-70км. от повърхността, като те са изградени от капчици сярна киселина и други течности. Най – горният слой отразява слънчевата светлина и се движи доста бързо – в рамките на няколко дни. Докато по-ниските пластове се движат доста по-бавно и се влияят от въртенето на планетата около оста й. Но защо на Венера е толкова горещо? Отговорът се крие и в структурата на атмосферата й – изградена е предимно от парникови газове и въглероден диоксид, които създават парников ефект. Той, разбира се присъства и на Земята, но на Венера, може да се наблюдава в доста по голяма степен.

На фона на всичко което знаем за Венера, може да добавим и липсата на магнитно поле! Почти сигурно поради прекалено бавното въртене на планетата, което не позволява да се развие какъвто и да е динамо ефект. Въпреки всичко, това е динамичен свят, който вълнува учените и те не спират да го изследват и днес!

Интересен факт

Венера има фази, също като нашата Луна. Поради факта обаче, че орбитата й е между Земята и Слънцето, тя е „пълна“ когато е най-далеч от нас и няма как да я видим! По същия начин, когато е най-близо до Земята, осветената и страна е към Слънцето и отново е невидима за нас! Видим е само малък пръстен светлина, който се получава в следствие на рефракция от атмосферата й.