Уран е син, привидно скучен свят, който има система от пръстени и цяло семейство луни. Незабележимият му, на пръв поглед, външен вид обаче е измамен. Оста му на въртене е наклонена на 98 ˚, което, погледнато от Земята, изглежда, като да го кара да се върти на една страна. Същият този ефект се предава и на системата му от пръстени и луни, които, също привидно за наблюдател от Земята, изглеждат, като че ли обикалят около него „отгоре надолу“. На всяко завъртане около Слънцето, северният и южният му полюс преживяват 42-годишно постоянно греене и 42 години пълна тъмнина. Това от своя страна води до доста дълги и контрастни сезони.

Кристалите метан, в богатата на водород атмосфера на Уран, поглъщат червената светлина от слънчевото греене – за това и виждаме Уран в синьо. Най-горният слой на атмосферата, може да бъде описан като мъгла. Тя скрива, лентовидна структура и признаци на движение на ярките метанови облаци. С увеличаване на плътността и температурата в по-вътрешната част на планетата, състоянието на този материал се променя. Под повърхностните облаци има друг слой, който е доста по плътен, а под него е възможно да има океан от течна вода, а в самият център и твърдо ядро.

Пръстеновидната система на Уран е била открита през 1977, докато астрономи са наблюдавали преминаването му пред звезда. Вътрешните пръстени са от прах и тъмни частици, с големина от няколко сантиметра до няколко метра. Най-яркият е Епсилон, който е „ограден“ от две малки луни. Корделия – най-вътрешната луна на Уран, орбитира близо до вътрешната част на пръстена. Офелия, орбитира от външната му част. Заедно, двете луни „направляват“ частиците на пръстена, като ги държат в тази форма.

Уран има общо 27 луни, като по-големите от тях са Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Всички са открити по време на наблюдения с телескоп от Земята. Всички носят имената на герои от пиеси на Шекспир.

Интересен факт

Според една от историите, когато Хершел е открил планетата през 1781г. е искал да го нарече „Sidus Georgium” (от латински – звездата на Джордж), в чест на краля на Англия по това време – Джордж III. По съвет на негов колега, астроном, обаче това име така и не било одобрено. Йохан Боде, предложил да се продължи традицията с имената от римо-гръцкия пантеон, и планетата да получи името Уран.