Бледият, жълтеникав Сатурн, е различава доста от останалите външни планети с великолепните пръстени, които опасват екватора му. Носи името на един могъщ бог от римския пантеон, баща на Юпитер, той е шестата планета от Слънцето.
Радиус: ~60268 км
Гравитация на повърхността: 10,4 м/с2
Период на пълно завъртане около Слънцето: 29,4 години
Период на пълно завъртане около оста: 10 часа и 14 минути
Средна температура на повърхността: -178 ˚C
Наклон на оста: 26,73 ˚
Естествени спътници: над 56
Когато погледнем към Сатурн, всъщност наблюдаваме най-горният слой на атмосферата му. Този видим слой е съставен предимно от водород и хелий, които образуват жълтеникави ленти, успоредни на екватора му. Колкото по-навътре погледнем обаче, забелязваме, че под действието на температурата, плътността и налягането тези два елемента преминават от газообразно, в почти течно състояние. Още по-надълбоко, забелязваме, че атомите се отделят от електроните си, и водорода и хелия започват да се държат като метали. Там някъде, в този пласт се получава и магнитното поле на планетата. В самият център на Сатурн е ядрото му, изградено от лед и скали.
И като стана дума за лед, се насочваме към пръстените на Сатурн – може би най-разпознаваемата характеристика на планетата. Различаваме общо седем пръстена – всеки от тях носи име на буква от A до F, в зависимост от реда на откриването им. Разстоянията между пръстените, носят имената на астрономите които са ги открили. Общата структура на пръстените е от ледени късове с различна големина – ледът отразява слънчевата светлина и кара самите пръстени да блестят.
Погледнати в ултравиолетовия спектър, се вижда добре съддържанието на лед в пръстените. По-светло червеният B-пръстен, както и по-бледата част „Касини“ (и двете в лявата част на снимката), имат по-малко лед, от тюркоазения A-пръстен.
Интересен факт
Облачните пояси на Сатурн обикновено се движат по кръгова пътечка, но има една характеристика, която е малко по-различна. На снимката се вижда северния полюс на Сатурн, където облаците се оформят в шестоъгълна форма – напомняне, че изненадите се крият навсякъде в Слънчевата система!
Снимката е направена от Касини на 28 юни 2017 г. на разстояние от приблизително 862 000км. от Сатурн. Мащабът е 52 километра на пиксел. Използвана е широкоъгълната камера на апарата с приложен спектрален филтър, който пропуска дължини на вълните близки до инфрачервената.
