Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система, но е също и най-близката до Слънцето. Самата планета на външен вид прилича много на нашата Луна и е възможно да бъде объркана с нея. Повърхността й е покрита с кратери, скали и прах. Има атмосфера, но тя не е достатъчно плътна, за да оформи денонощните промени в следствие на слънчевото греене. На повърхността й може да се наблюдават големи температурни вариации – от 430˚С когато Слънцето грее директно, до -180˚С през нощта.
Меркурий е името на най-бързия от древните римски богове. Той е богът на търговията, а в древногръцката митология е бог Хермес, вестителят на боговете.

Радиус: ~2439 км.
Гравитация на повърхността: 3,7 м/с2
Период на пълно завъртане около Слънцето: 88 дни
Период на пълно завъртане около оста: 176 дни
Скорост на въртене около оста: 10,89 км/ч.
Наклон на оста: 2,11˚
Естествени спътници: няма

Трудно е да наблюдаваме Меркурий от Земята, поради факта, че е изключително близо до Слънцето. Трудно – да, но не и невъзможно.

Направени са известен брой снимки с телескопи от Земята, но на тях, планетата се вижда като леко розово-синьо, мъгливо петно.

„Композитна снимка на Меркурий направена от Маринър 10 по време на първото му приближаване към планетата. Изображението е получено от 18 снимки, направени на интервали от 42 секунди, 6 часа преди най-близкото доближаване на апарата до планетата. Разделителната способност е около 2 километра. Долните две-трети от видимата част е южното полукълбо на Меркурий. Кратерът с плоско дъно, разположен точно под центъра на снимката, съдържащ два по-малки кратера в долната си дясна и лява част носи името на италианския поет Франческо Петрарка и е с диаметър 160 км. Горе в ляво пък се вижда друг кратер също с диаметър около 160 км. – светло дъно, заобиколено от по-тъмен материал – носи името на руския поет и писател Михаил Лермонтов.“

 

 

 

 

До момента общо две мисии са наблюдавали планетата директно – Маринър 10 мина покрай планетата през 1974-75, заснемайки около 45% от повърхността. Втората мисия беше тази на Месинджър, който за периода 2008-2009 направи три преминавания. През 2011 започна едногодишно наблюдение на планетата от орбита.

 

С данните и от тези две мисии, вече знаем, че Меркурий има сравнително голямо метално ядро, което е около 65-70% от масата на планетата. Външно ядро, което от течен метал. Мантия и кора – изградени предимно от силикатни скали. Атмосферата на Меркурий е изключително тънка и по структура се доближава до земната екзосфера. Разликата е, че в меркурианската атмосфера намираме около 42% кислород, 6% хелий, 22% водород и 1% следи от други газове.

 

 

 

Следващата планирана мисия до Меркурий е Бепи Коломбо. Мисията е съвместно сътрудничество между Европейска космическа агенция и Японската космическа агенция. Изстрелването е планирано за октомври 2018. Продължителността на мисията е една година, с възможност да бъде удължена с още толкова.

Интересен факт

Интересен факт за Меркурий е, че ако комбинираме орбитата му заедно с едно пълно завъртане около оста му, получаваме, че един меркуриански ден е равен на две меркуриански години! Червената стрелка на снимката показва накъде би гледал един наблюдател на повърхността на Меркурий. В ден 0 (в дясно на снимката на година 1), за наблюдателя е обяд и Слънцето грее директно. За времето, за което планетата направи пълна обиколка около Слънцето и достигне до ден 88, се е завъртяла около оста си точно половин път и вече там където е наблюдателят е полунощ. След като направи още една пълна обиколка около Слънцето до ден 176, отново е обяд на мястото където е наблюдателят.