Марс носи името на римският бог на войната, е и свят, който вълнува все повече хора. Някога там е имало течаща вода, но днес Червената планета – както е познат Марс – е студен, сух свят, а повърхността му е набраздена от каньони и отдавна угаснали вулкани.

Радиус: ~3394 км
Гравитация на повърхността: 3,71 м/с2
Период на пълно завъртане около Слънцето: 1,8 години
Период на пълно завъртане около оста: 24 часа и 37 минути
Средна температура на повърхността: -67 ˚C
Наклон на оста: 23,98 ˚
Естествени спътници: Фобос и Деймос

Най-външната от четирите скалисти планети в Слънчевата система, Марс, също като Земята има ядро, мантия и кора. Тъй като е по-малък и доста по далеч от Слънцето, обаче, този свят е изстинал и доста по-бързо. Завърта се около оста си за приблизително същото време, като Земята. И поради наклона на оста му, северното и южното полукълба съвпадат с полюсите, което води до наличието на сезони. Поради ексцентричната орбита на планетата, те са доста по-сложно устроени от земните.

Атмосферата му е доста тънка и съставена от задушаващи количества въглероден диоксид. От разстояние изглежда розово-червеникав, поради наличието на малки твърди частици железен оксид. От време на време се образуват бели облаци от замръзнали въглероден диоксид и вода. Атмосферата изтънява по време на марсианската зима, когато температурите падат до -89 ˚C, а въглеродният диоксид образува сух лед по полюсите на планетата. Не рядко явление са и „пясъчните бури“, за които вече знаем, че имат сезонен характер.

Магнитното поле на Марс е изключително слабо, което в комбинация с бързото му въртене около оста, предполага, че ядрото му е не-метално, не-течно или и двете. Също така, липсата на вулканична активност, ниската плътност на планетата, както и високите нива на желязо по повърхността му, предполагат, че Марс никога не се е разтапял. Което от своя страна не е позволило на този свят да се обособи, както Земята.

Интересен факт

Пясъчните бури, познати още като „пясъчни дяволи“ пречат на работата на всички сонди в орбита, както и роувърите по повърхността. Сателитите в орбита не успяват да заснемат добре повърхността, докато марсоходите се оказват със слънчеви панели покрити с прах. Това води до понижаване на електрическата енергия, която могат да произведат и влияе на цялостната им производителност.

Композитна снимка на Спирит, направена на 27 август 2005, 18 месеца след кацането му на червената планета. Вижда се ясно как слънчевите му панели блестят ярко на слънчевата светлина.
На втората снимка Спирит е почти невидим – по него има толкова прах, че той почти се слива с пеизажа. Снимката е направена на 29 октомври 2007.