Един от най-ранните хелиоцентрични модели на раждането на Слънчевата система, може да бъде проследен назад до 17-ти век – този на Рене Декарт. Според него един огромен облак от космически прах и газ е започнал да се свива, в следствие на собствената си гравитация. Това свиване е възможно да е било предизвикано от сблъсък с друг космически облак или взрив от близка раждаща се звезда. Докато облакът се свива към центъра си, става все по горещ и плътен, до момента в който в самия му център се роди звезда – като Слънцето. Декарт предположил, че по времето когато  Слънцето се е формирало в горещия център на облака, планетите и луните им  са се образували, в по-хладните, външни части на облака. Тоест, планетите са вторичен продукт от раждането на звезда.

През 1796г. френският математик-астроном Пиер Симон дьо Лаплас, описал теорията на Декарт по-подробно. Той доказал математически, че за да се запази моментния импулс, нашият облак е трябвало да се върти по-бързо, от колкото да се свива. Намаляването на размера на въртяща се маса, обаче, трябва да бъде балансирано чрез увеличаване на скоростта й на въртене. Тя от своя страна, променя формата на нашият облак. А центробежните сили, от друга страна, са склонни да променят формата на облака в посока перпендикулярна на оста на въртене. Като резултат, облака се деформира най-бързо по оста на въртене. В следствие на всички тези сили, които му действат, облака се разстила до формата на въртяща се палачинка, която днес наричаме Слънчева мъглявина. Това се е случило преди около 5 трилиона години.

Сега, ако предположим, че обектите в Слънчевата система са наследили характеристиките на въртящата се палачинка, можем по-лесно да си обясним структурата и движението на обектите, които наблюдаваме в космоса – кръговото движение на планетите, факта че се движат в една посока и в почти една равнина.

Възможността, тази теория да е вярна се подкрепя и от теорията на кондензацията. Кондензацията е способността на едно вещество да премине от газообразно състояние в течно. И така, според тази теория, на различни места в нашата палачинка е имало и различни условия за формиране на обекти.

Планетите е можело да се формират само от материал, който може да се втвърди – близо до Слънцето, където е топло, такъв материал може да са били скали или метали. Структурата на вътрешните планети и астероиди, потвърждава това.

По-далеч от Слънцето, където е и по-студено, има условия за образуване на лед. Там са се формирали планетите от външната част на Слънчевата система – ледени гиганти, комети и поясът на Кайпер, който е в най-външната част на нашата палачинка.

Астрономите са почти убедени, че така се е родила Слънчевата система и поради факта, че наблюдават такива дискове около други звезди.  Проучванията им не спират и са в постоянно търсене на отговори, както на нашата собствена планета, така и отвъд нея – до далечни светове.

Този видеоклип разкрива развитието на звездите в нашата галактика през последните милиони години

Това е първият изходен материал от мисията на Гая, който е и първият по рода си в света. Видеото следва развитието на звездните позиции до наши дни, като завършва с оглед на небето, измерено от Гая между 2014 и 2015 г.