През годините хората мечтаейки да достигнат звездите са изпробвали всякакви методи, но най-ефективния е чрез ракета-носител. Наречена така, чрез нея учените изпращат машини и хора с мисия да изследват космоса. Благодарение на тях днес имаме толкова познания за планетите и телата в слънчевата система. За да може обаче един сателит или астронавт да стигне до което и да е космическо тяло, той трябва да се успее да излезе извън земната атмосфера. В това пътуване той трябва да преодолее най-големия си враг-земната гравитация. Тя го дърпа към себе си и не му дава да излезе в космоса. Тук идва на помощ ракетата-носител,която е проектирана специално за всяка мисия и всеки товар. Нейната цел е само една да развие скорост по-голяма от 28440 километра в час. Колкото по-голяма е скоростта,толкова по-високо ще отиде товарът.
Частите на една ракета
Строежа на една ракета отнема от няколко месеца до няколко години в зависимост от големината. В него участват много хора,които работят изключително внимателно за да не допуснат никакви грешки. След направата на всяка част, тя се подлага на проверки и изпитания. Това се прави, защото товарът който ракетата-носител трябва да изстреля в Космоса е още по-скъп от нея, а понякога този товар са трима смели астронавта, чийто живот е безценен. 
Сатурн 5 преди да бъде сглобен.
За да успее ракетата да се отдели от Земята и да стигне космоса тя трябва да преодолее земното притегляне, това означава, че колкото по лека е ракетата ни толкова по-лесно ще я изпратим в Космоса. Понеже няма как да я направим по-лека от въздуха като хелиевите балони инженерите решават да използват един закон, който можете да видите и тук на Земята.
Представете си,че сте на лодка и хвърлите голям камък в зад себе си. Камъка ще отлети в едната посока,а вие с лодката ще се преместите напред толкова повече, колкото по-тежък е камъкът. Това се нарича трети закон на Нютон.
Вместо камъни,които са тежки и ще изморят астронавтите от хвърляне. Ракетите използват голямо количество гориво, което са запалва и излиза с голяма скорост от камбанните дюзи в края на ракетата. По-голяма ефективност се постига,като ракетата-носител се разделя на няколко степени, от две до пет на брой.
Тези степени представляват отделни ракети, които се подреждат една върху друга. Когато горивото на първата свърши тя се отделя автоматично и се стартира следващата степен. По този начин ракетата не носи празни резервоари и става все по лека колкото по-нависоко се качва.
Откачане на първа степен на ракета Сатурн 5 при мисията Аполо 11, на която е първия човек стъпил на Луната.
След като всички степени свършат своето гориво, разкачат се и паднат в океана. Остава върхът на ракетата,където е разположен полезния товар със свой собствен ракетен двигател. Това му позволява да маневрира и да се предвижва до други космически тела.
Командния модул, модула за кацане на Луната и модула за връщане обратно на Земята са частите от ракетата, които ще продължат мисията. Другите степени или ще изгорят в атмосферата или ще са на дъното на океана.
На някои ракети им е необходима допълнителна сила в борбата с гравитацията. Този проблем е решен с допълнителни ракети, наречени бустери разположени около ракета. Те имат гориво като на новогодишните фойерверки и също като степените на ракетата, когато то свърши, те се откачат.
Изстрелване на Европйската Ариана 5. По-малките ракети от двете страни на ракетата са бустерите.
Транспортиране на готовата ракета
Пътуването на ракетата носител започва от мястото,където е сглобена до площадката за изстрелване, тук на помощ идват други превозни средства чрез които хората пътуват на Земята. 
Руската ракета-носител Съюз TMA-17M транспортирана от влак до площадката за изстрелване, на заден план
Ракетата Зенит 3SL транспортирана от кораб. На снимката се извършва скачване на ракетата върху платформата за изстрелване.
Ракетата Пегас закачена под самолета Локхеийд Л-1011. в този случай самолета играе ролята на площадката за изстрелване.
Втората степен на ракетата Фалкон 9 на Space X транспортирана от камион
Сатурн 5 на верижна платформа. Пътуването до площадката отнема 5 часа със скорост от 1,6 км/ч.
Верижна платформа за транспортиране на ракети и совалки до площадка за изстрелване. Снабдена е с два шестнадесет цилиндрови дизелови двигателя.
Площадката за изстрелване
Сглобили сме нашата ракета-носител, качили сме я на транспортно средство, сега как да намерим къде е тази площадка за изстрелване. Не може ли да я изстреляме от където искаме. Добрите новини са че не е трудно да я пропуснем. Площадките за изстрелване на ракети са огромни и имат съоръжения по-големи от самите ракети.
Ракета-носител Съюз на площадката Байконур в Казакстан.
Голямата дупка, която се вижда на снимката предпазва ракетата от пламъка излизащ от двигателя. Той е доста голям и много горещ. Това може да нагрее ракетата и да я взриви. За да се намали тази възможност се изработват специални тунели под ракетата, които отвеждат пламъка настрани. В тези тунели се впръсква голямо количество вода за да не се стопят основите или да не възникне пожар.
Около площадката ще намерите стълбове, по-високи от всичко друго предпазващи ракетата-носител от гръмотевици.Без тях ракетата може да бъде ударена от светкавица предизвикваща запалване на горивото в резервоарите и това да я унищожи.
За да стои ракетата-носител изправена без да има опасност тя да падне са предвидени специални колони. Тези колони трябва да пуснат ракетата и да се дръпнат настрани в определен момент и тя да се изстреля към Космоса. Освен за придържане на ракетата тези колони помагат за подготовката на ракетата-носител и позволяват на механиците да направят последни проверки. По тях астронавтите се качват в ракетата. Маркучите зареждащи резервоарите за течно гориво минават по тези колони. Докато е на Земята, ракетата се нуждае от електричество и е под постоянно наблюдение от екипа в командния център. Колоните позволяват ракетата да е свързана постоянно с електрическата система и командния център до момента на нейното изстрелване. Тогава ракетата-носител използва батерий ,за да се захрани с електричество, а с командния център се свързва с помощта на антени.
